Въведение

По време на цялата човешка история Аллах е изпращал на всеки един народ пратеник, който Той е избрал, и е показал на хората начините за водене на добър живот на земята и в отвъдното. В Корана е съобщено, че това е голяма милост и блаженство за вярващите:

„Аллах облагодетелства вярващите, когато измежду тях самите им проводи Пратеник, който им чете Неговите знамения и ги пречиства, и ги учи на Писанието и на мъдростта, въпреки че преди бяха в явна заблуда.” (Сура ал-Имран, 164)

„И те изпратихме [о, Мухаммад] наистина като милост за световете.” (Сура Анбиа, 107)

"Ние подкрепяме Нашите пратеници и вярващите в земния живот и в Деня, когато свидетелите ще се изправят." (Сура Гафир, 51)

Пратениците, които са едно голямо блаженство за народите, при които са изпратени, са напътвали хората по правия път, спомагали са за излизането им от тъмнината към светлината, проповядвали са на хората заповедите на нашия Господ, който е сътворил Вселената от небитието. Те са разкривали пред хората как един живот, изпълнен със спокойствие, сигурност, мир и справедливост, е възможен единствено с безусловното прилагане на религиозните морални ценности. Но като проявление на съобщения в Корана айят: „... Ала повечето хора не вярват.” (Сура Раад, 1), през цялата история броят на тези, които са оценили какво голямо блаженство за тях са пратениците и които са повярвали, е бил много малък.

Светите Божии пратеници, както е съобщено в Корана и за Пророка Мохамед (Аллах да го приветства): „Повечето хора не ще повярват, дори и ти да се стремиш.” (Сура Юсуф, 103), искрено са искали хората да повярват. Те са ги призовавали към правото, така че да се сдобият с блага на земята и в отвъдното и да живеят възможно най-хубавия и щастлив живот. В замяна на това те никога не са искали възнаграждение от хората, единственото им желание било те да повярват и да се сдобият с благи нрави. Благодарение на искрената си богобоязън и възвишена нравственост, пратениците са прекарали целия си живот в името на това. Отново без да имат каквато и да била изгода, са се изправяли пред много големи трудности, за да накарат хората да заобичат вярата и добрите нравствени ценности, били са подложени на изпитание чрез различни събития. Всички събития, които изглеждали като трудност обаче, допринесли за нарастване на тяхната вяра и ентусиазъм. С божествената помощ и подкрепа на Аллах те проявили един пример на голяма смелост и накрая с позволение на Аллах победата била винаги тяхна. В Корана Господ е съобщил следното:

"Аллах предписа: “Аз ще надвия, и Моите пратеници.” Аллах е всесилен, всемогъщ." (Сура Муджадала, 21)

В замяна на искрената им обич, преданост, търпение, искреност и уповаване Нему, Аллах е низпослал Своето успокоение над тези свети хора, Той ги е подкрепил със сила от материална и морална гледна точка и е провалил капаните, които неверниците са им замисляли. В Корана подкрепата и закрилата на Аллах към Неговите пророци е съобщена по следния начин:

„Ние подкрепяме Нашите пратеници и вярващите в земния живот и в Деня, когато свидетелите ще се изправят.” (Сура Гафир, 51)

„О, Пратенико, оповести какво ти бе низпослано от твоя Господ! А не го ли сториш, ти не ще си оповестил Неговото послание. Аллах ще те защити от хората. Аллах не напътва неверниците.” (Сура Маида, 67)

В лицето на капана, който неверниците устроили, за да отнемат живота на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), Аллах е съобщил за подкрепата Си към Пророка (Аллах да го приветства) така:

„И когато неверниците лукавстваха срещу теб, да те задържат или да те убият, или да те прокудят... Те лукавстват, а Аллах проваля тяхното лукавство. Аллах е над лукавите.” (Сура Анфал, 30)

Както е съобщено и в множество от айятите на Корана, Аллах е защитавал Своите пратеници от всякакъв вид трудности, заговори и нещастия, срещу които са се изправяли, умножавал е благата и изобилието Си над тези благословени хора, след всяка трудност ги е дарявал с изход. Аллах е увеличил силата и безстрашието на Своите пратеници в трудните условия, в които са се намирали, олекотил е тежестта на  бремето им, напомняйки им за Своята милост, и е укрепил сърцата им.

Господ е подкрепил някои от Своите пратеници, като ги е дарил с чудеса. Тези чудеса, които са голямо Божие благо, са предизвикали изключително въздействие върху хората. Те са допринесли за увеличаването на вярата и ентусиазма на вярващите, а също така са станали и причина много хора да станат вярващи.

Чудесата, с които Господ е дарил Пророците

Господ е дарил някои Свои пророци с чудеса, за да може да ги предпази от злодеянията на неверниците и съдружаващите или пък за да могат да послужат за усвояване на вярата от хората. В Свещения Коран подробно са описани проповедите, животът и борбата срещу неверниците на пророците, които Аллах подкрепил с чудеса. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства), Пророкът Муса (Моисей), Пророкът Ибрахим (Авраам) и Пророкът Исус (Аллах да ги благослови и с мир да ги дари) са свети Божии пратеници, които Господ е дарил с чудеса.

Така например капанът на неверниците, които искали да хвърлят Пророка Ибрахим (Авраам) (м.н.) в огъня, по Божие чудо се провалил. Както Аллах е съобщил и с айята: „Рекохме Ние: “О, огън, бъди студен и безопасен за Ибрахим!”” (Сура Анбиа, 69), Той е повелил на огъня да стане студен за Пророка Ибрахим (м.н.). Ето така, по Божие чудо, капанът, който неверниците замислили срещу Пророка Ибрахим (м.н.), бил заличен. В Корана Аллах е съобщил за другите чудеса, с които е дарил някои от пратениците Си, така:

Чудесата, които Пророкът Исус (м.н.) показва на народа си

„Когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен! И как те научих на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието. И ето, сътворяваш от глина образ на птица ­ с Моето позволение, и духваш в нея, и става птица ­ с Моето позволение. И изцеряваш слепия и прокажения ­ с Моето позволение. И ето, извеждаш мъртвите ­ с Моето позволение. И как възпрях от теб синовете на Израил, когато им донесе ясните знаци. И рекоха неверниците измежду тях: “Това е само явна магия.” (Сура Маида, 110)

„И ще го стори пратеник при синовете на Израил: “Донесох ви знамение от вашия Господ. Ще създам за вас от глина образ на птица, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах. И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах. И ще ви съобщавам какво ядете и с какво се запасявате по домовете си. Наистина в това има знамение за вас, ако сте вярващи.” (Сура ал-Имран, 49)

Превръщането на тоягата на Пророка Муса [Моисей] (м.н.) в змия и поглъщането на измамите на отсрещните

„Каза [Фараонът]: “Щом си донесъл знамение, представи го, ако говориш истината!” И [Муса] метна тоягата си, и ето я ­ явна змия!” (Сура Араф, 106- 107)

„И метни това, което е в десницата ти, ще погълне то стореното от тях. Те направиха само една хитрина на магьосник. А магьосникът не ще сполучи, където и да отиде.” (Сура Та Ха, 69)

"Нашето Слово към нещо, когато го пожелаем, е само да му кажем: “Бъди!”. И то става." (Сура Нахл, 40)

Ръката на Пророка Муса [Моисей] (м.н.) става сияйнобяла

„И сложи ръката си под мишницата, ще я извадиш сияйнобяла, без болест ­ друго знамение, ­  за да ти покажем от Нашите най-големи знамения.” (Сура Та Ха, 22-23)

Удряйки с тоягата си, Пророкът Муса [Моисей] (м.н.) разцепва морето

„И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.” Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!” И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина. И сторихме там другите да се приближат. И спасихме Муса и всички, които бяха с него. После издавихме другите.” (Сура Шуара, 61-66)

Птиците, които Пророкът Ибрахим [Авраам](м.н.) разделил на парчета, се върнали при него живи

Картината на име "Трапеза със сирене и плодове" на Флорис ван Дейк (1575-1651), Амстердам, музеят Рикс.

„И когато Ибрахим рече: “Господи мой, покажи ми как съживяваш мъртвите!” Рече: “А нима не си повярвал?” Рече: “Да, повярвах! Но за да се успокои сърцето ми.” Рече: “Вземи тогава четири птици и ги събери, после върху всяка планина положи по къс от тях, после ги позови и те ще дойдат при теб с устрем! И знай, че Аллах е всемогъщ, премъдър!” (Сура Бакара, 260)

При Мария (м.н.) винаги имало готова храна

„... Всякога, щом Закария влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. Рече: “О, Мариам, откъде имаш това?” Тя рече: “От Аллах е. Аллах безмерно дава препитание комуто пожелае.” (Сура ал-Имран, 37)

Чудотворното спасяване на Пророка Юнус [Йон] (м.н.), който бил погълнат от кит

„И Юнус бе от пратениците. Избяга той на натоварен кораб. И жребий хвърлиха, и той бе от губещите. И го глътна китът, и заслужи порицание. И ако не бе от възхваляващите, щеше да прекара в корема му до Деня, когато ще бъдат те възкресени. Но го изхвърлихме изтощен на голия бряг.” (Сура Саффат, 139-145)

Благовестяването с дете на Пророка Закария [Захарий](м.н.), въпреки напредналата му възраст

„Там Закария позова своя Господ. Рече: “Господи мой, дари ми от Теб добро потомство! Ти си Чуващия зова.” И както стоеше, молейки се в светилището, ангелите го призоваха: “Аллах те благовестява за Яхя, който ще потвърди Слово от Аллах, ще бъде господар, целомъдрен и пророк от праведниците.” Рече: “Господи мой, как ще имам син, когато вече ме застигна старостта, а жена ми е бездетна?” Рече: “Така! Аллах прави каквото пожелае.” (Сура ал-Имран, 38-40)

В айятите на Корана, освен споменатите по-горе, са съобщени още множество чудеса. Тези чудеса са се случили единствено по волята на Аллах, Владетеля на цялата вселена и Притежателя на безкрайната сила и мощ. Всяко едно чудо се изпълнява със заповедта „Бъди” на Аллах и по начина, по който Той пожелае. В един айят от Корана Аллах повелява следното:

„И изпратихме пратеници преди теб, и им отредихме съпруги и потомство. И не е било пратеник да донесе знамение, освен с позволението на Аллах. Всеки срок е записан.” (Сура Раад, 38)

В сура Маида също се съобщава, че Пророкът Исус (м.н.) е извършвал чудесата с позволение на Аллах:

„Когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен! И как те научих на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието. И ето, сътворяваш от глина образ на птица ­ с Моето позволение, и духваш в нея, и става птица ­ с Моето позволение. И изцеряваш слепия и прокажения ­ с Моето позволение. И ето, извеждаш мъртвите ­ с Моето позволение. И как възпрях от теб синовете на Израил, когато им донесе ясните знаци. И рекоха неверниците измежду тях: “Това е само явна магия.” (Сура Маида, 110)

Всички пророци са благословени личности, които са отдадени на Господа, притежават възвишена нравственост, предпочетени са пред народите и са им дадени за пример. Както всички останали хора те също са безпомощни и нуждаещи се пред Господа. Аллах е този, Който е сътворил цялата вселена от небитието, Който притежава безусловна сила и власт над всички същества. Контролът над всичко живо и неживо принадлежи на Аллах. Цялата вселена, всичко живо и неживо на небесата и земята: всички хора, животни, растения и вещи, принадлежат на Аллах. Всички те са сътворени от Господа на световете Аллах. Всичко се движи по Негова воля и може да съществува дотолкова, доколкото Той пожелае. 

Всевишният Аллах е този, Който дава препитание на всички живи организми, Който ги дарява с блага от небесата и земята, Който озеленява земята, потъмнява нощта, Който прави Слънцето ярка светлина и създава сезоните. Аллах е този, Който е сътворил всички хора, живели от момента на сътворението на земята. Всичко живо или неживо дължи съществуванието си на Аллах и в своето съществувание има нужда от Него. Пророците, които Господ е избрал измежду хората и е удостоил с пратеническата служба, също са сътворени от Аллах хора, които действат по Негова повеля и се нуждаят от Него. Чудесата, които са извършвали, пък са възможни единствено с Божие позволение.

И се заклеха в Аллах с най-усърдните си клетви, че ако дойде при тях знамение, непременно ще му повярват. Кажи: “Знаменията са от Аллах, но кое ще ви накара да осъзнаете, че дори и да дойдат, те не ще повярват?” (Сура Анам, 109)

Безпределната сила на Господ е съобщена в сура Анбиа по следния начин:

„Негови са всички на небесата и на земята. А онези, които са при Него, не се големеят да Му служат и не се изморяват. Прославят Го нощем и денем, и не престават. Или [неверниците] се сдобиха от земята с божества, които възкресяват? Небесата и земята щяха да се разрушат, ако имаше на тях други богове освен Аллах. Пречист е Аллах, Господът на Трона, от онова, което Му приписват! Не Той ще бъде питан какво върши, а те ще бъдат питани. Или приеха вместо Него други богове? Кажи [о, Мухаммад]: “Дайте своя довод! Това е послание за онези, които са с мен, и послание за онези преди мен.” Но повечето от тях не знаят истината и се отдръпват.” (Сура Анбиа, 19-24)

Нашата цел в тази книга е да напомним на хората една част от чудесата на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), който Аллах е дал за пример на хората с възвишения си морал, с дълбоката си вяра и всяко свое действие и дума. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) с позволение на Аллах е извършил множество чудеса през живота си. Докато на една част от тези чудеса са станали свидетели само сподвижниците на Пророка (Аллах да го приветства), другата част пък са били видени от повечето от неверниците.

Една част от чудесата на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) са представени в Корана, а друга част в хадисите на Пророка (Аллах да го приветства) и в разнообразните тълкувания на Ислямските учени. Нашата цел е да покажем на хората чудотворните страни на този свят човек, изпратен като милост за световете, и да ги призовем да усвоят като пътеводител Свещения Коран и сунната на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства).

Чудeсaтa, С К0итo Аллax Е Дaрил Пpopoкa Мoxaмeд (Аллах Да Rо Приветства) Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства), както Аллах е съобщил в айята:„… а е Пратеник на Аллах и последният от пророците. ...” (Сура Ахзаб, 40), е изпратен като последен пророк на хората. Той е благословен човек, на когото Аллах е низпослал най-последното си Писание, когото Аллах е дал за пример на хората с прекрасната му нравственост, богобоязън и близост до Господа. Той е другар на Аллах, другар и покровител и на вярващите. Както Аллах е съобщил и с айята: „Ще ти пратим Ние тежко Слово.” (Сура Музаммил, 5), на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) е възложена една много голяма отговорност. Със силната си вяра в Аллах Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) пък от своя страна изпълнил по най-добрия начин това свое задължение, призовавал хората по пътя на Аллах и станал пътеводител на всички вярващи. Както споменахме и в началото на книгата, Господ е дарил множество от пратениците си с необикновени чудеса. Възвишеният Аллах също така е подкрепил с множество чудеса и скъпия ни Пророк Мохамед (Аллах да го приветства). Най-голямото от тези чудеса несъмнено е Свещеният Коран, който Господ е изпратил на хората като напътствие. Аллах е разкрил Корана в сърцето на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). Откровението, оставено в сърцето на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) Според Ислямските и исторически източници възлюбленият ни Пророк Мохамед (Аллах да го приветства) е бил удостоен с пророчеството на 40-годишна възраст. Преди обаче Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) да започне да получава откровения, също са се случвали множество чудотворни събития. Едно от тези чудеса са вижданите от Пророка (Аллах да го приветства) сънища, които на следващия ден се случвали по начина, по който той ги е сънувал. Според съобщеното в хадисите „праведните сънища” са продължили приблизително 6 месеца. Великият Ислямски учен Имам Суюти в творбата си „Нашият Пророк с необикновените му страни” е разказал за тези сънища по следния начин: „Началото на откровението, спуснато на Пратеника (Аллах да го приветства) на Аллах, станало под формата на сънуване на праведни сънища. Всеки един сън, който сънувал, се сбъдвал като утринна светлина…”1 Екземпляр на Свещения Коран от 1205 по хиджра (1790 г. сл.Хр.). Написан е с калсически арабски шрифт. Заглавията са орнаментирани по класически тип. На всяка страница има по 17 реда. Със златни таблици. Кожен екземпляр принадлежащ на периода. (Сулайман Тавфик) Според съобщеното в хадисите, когато Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) навършил 40 години, често отивал и оставал сам в пещерата Хира, която се намира в планината Нур на 12 километра от Мека. През месец Рамадан от третата година на оттеглянето му в пещерата Хира Възвишеният Аллах дарил Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) с пророчеството. Джибрил (Гавриил), с позволение на Аллах, се привидял на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) и му низпослал някои айяти от Корана. Съобщава се, че денят на първото откровение е вечерта на 21-ия понеделник на месец Рамадан, който съответства на 10 август 610 година по Християнското летоброене. Посредством Джибрил (Гавриил) Аллах низпослал на блажения си пратеник Ислямската религия. Без съмнение това е много голяма благодат на Аллах. От своя страна, Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е благословен човек, който с дълбоката си вяра, богобоязън, благочестивост и възвишена нравственост е достоен за това. В един айят Всевишният Аллах е повелил следното: „Но само по милост от твоя Господ [не ще отнемем откровението]. Наистина благодатта Му към теб е голяма.” (Сура Исра, 87) В един друг айят Аллах е съобщил следното: „И не си се надявал, че на теб ще бъде поверена Книгата, но това е милост от твоя Господ. ...” (Сура Касас, 86) Това, че сънищата, които сънувал в продължение на шест месеца, преди да бъде удостоен с пророчеството, са се сбъдвали по начина, по който ги е виждал, е едно от доказателствата, че Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е бил избран при Аллах. Ислямските учени тълкуват това, все едно че Аллах е подготвил последния пророк, когото е изпратил на хората, за тази велика служба в „съня му”. След тези „праведни сънища” с получаване на първото откровение от Аллах Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е направен водач на всички хора по правия път. След това, отново с голяма решителност до момента на своята смърт, той е призовавал хората по пътя на Аллах. Чудотворните събития, които се случвали, преди Пророкът (Аллах да го приветства) да е получил първото откровение, са предадени в хадисите по следния начин: „Аиша (Аллах да е доволен от нея) разказва: „Праведните сънища, които Пратеникът (Аллах да го приветства) виждаше вечерно време, бяха началото на спуснатото му откровение. Всяко едно нещо, което видел в съня си, се сбъдвало като утринна светлина. (По това време) бе накаран да заобича самотата. Той се уединяваше в пещерата Хира, като оставаше там няколко нощи, без да се връща при семейството си и се прекланяше на Аллах. Поради тази причина взимаше със себе си храна, а като я свършеше, се връщаше при Хатиджа (Аллах да е доволен от нея), отново взимаше храна и се връщаше в пещерата. Това продължи, докато не му бе низпослано Откровението в пещерата Хира. Един ден при него дойде ангел и му каза: - „Чети!”. Аллах да го приветства:  - „Аз не мога да чета!", отговори. (Аллах да го приветства) Продължава хадисът по следния начин:) - „Когато казах, че не мога да чета, ангелът ме хвана и прегърна, стисна ме, докато не изнемощях. След това ме пусна. Отново:  - „Чети!”,  каза. Аз отново казах: - „Не мога да чета!”. Прегърна ме за втори път и ме стисна, докато не изнемощях. След това отново ме пусна и: „Чети!”,  каза. Аз отново: „Не мога да чета!”, казах. Отново ме пое и ме стисна, докато не изнемощях. После ме пусна и: - „Чети [о, Мухаммад] в името на твоя Господ, Който сътвори ­ сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрият, Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел." (Сура Алак, 1-5), каза. Пророкът (Аллах да го приветства) се върна, научил тези откровения ...”2   "Но само по милост от твоя Господ [не ще го отнемем]. Наистина благодатта Му към теб е голяма." (Сура Исра, 87) В множество айяти на Корана също е съобщено за срещата на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) с Джибрил (Гавриил) и низпославането му на айятите от Корана. В сура Наджм е съобщено, че Джибрил (Гавриил) е този, който е научил Пророка (Аллах да го приветства) на Корана, по следния начин: „Не се е заблудил вашият спътник [Мухаммад] и не се е отклонил, и не говори той от себе си. Това е само откровение, което [му] се разкрива. Научи го [на него] многосилният [Джибрил].” (Сура Наджм, 2-5) В следващите айяти се съобщава за чудотворните събития, които се случили по времето, когато Джибрил (Гавриил) учел Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) на Корана, така: „Който има мощ. Той се възправи, когато бе на най-високия хоризонт, после се приближи и се спусна, и бе на разстояние два лъка или по-близо. Тогава [Аллах посредством Джибрил] разкри на Своя раб [Мухаммад], каквото разкри. Сърцето му не го излъга за онова, което видя. Нима ще го оспорвате за онова, което видя?” (Сура Наджм, 6-12) В още множество айяти се съобщава, че Аллах е низпослал Корана посредством Джибрил (Гавриил). В тези айяти Джибрил (Гавриил) е споменат също като „Светия Дух” и „Доверения Дух”: „С хората Аллах говори само чрез откровение или зад преграда, или като изпрати пратеник и му разкрива по Своя воля каквото пожелае. Той е всевишен, премъдър.” (Сура Шура, 51) „Кажи: „Кой е враг на Джибрил?” Той го низпосла в твоето сърце с позволението на Аллах в потвърждение на съществуващото вече и като напътствие, и благовестие за вярващите.” (Сура Бакара, 97) „Кажи [о, Мухаммад]: „Светият Дух [Джибрил] го низпослава от твоя Господ с истината, за да укрепи вярващите, и за напътствие, и радостна вест за мюсюлманите.” (Сура Нахл, 102) „Този [Коран] е низпослан от Господа на световете. Спусна го Довереният Дух [Джибрил] в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите.” (Сура Шуара, 192-194)   "Не им ли бе достатъчно, че ти низпослахме Книгата, която се чете пред тях? В това има милост и поучение за хора вярващи." (Сура Анкабут, 51) Разказва се, че след като Джибрил (Гавриил) предал първите айяти на Пророка (Аллах да го приветства), откровението било прекъснато. В хадисите се съобщава, че след прекъсването на откровението на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) били низпослани първите айяти на сура Мудассир и че той започнал проповедническото си дело след низпославането на тези айяти.3 След това по заповед на Аллах Пророкът (Аллах да го приветства) започнал да съобщава на хората да вярват единствено в Аллах и в никакъв случай да не Го съдружават. В айятите от сура Мудассир е повелено следното: „О, ти, който се обвиваш [в своите одежди], стани и предупреждавай, и твоя Господ възвеличавай.” (Сура Мудассир, 1-3)   "Низпославането на Книгата ­ без съмнение в нея е от Господа на световете." (Сура Саджда, 2) Както се вижда в 194-ти айят на сура Шуара, откровението е низпослано в сърцето на Пророка (Аллах да го приветства). В 6-и айят на сура Аля пък Аллах, повелявайки: „Ще ти дадем да четеш [Корана, о, Мухаммад] и не ще забравиш”, съобщава, че ще направи така, че Пророкът (Аллах да го приветства) да наизусти Корана. Това, че е наизустил всички айяти на Корана по този начин, е едно от чудесата, с които Аллах е дарил Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). Айятите на Корана били поместени в сърцето на Пророка (Аллах да го приветства) и той през целия си живот проповядвал посредством тези айяти. В 8-и айят на сура Аля Аллах повелява: „И ще те улесним за лесното”, и благовестява Пророка (Аллах да го приветства), че ще му помага и че като милост от Себе си ще го дари с успех. Както Господ ни съобщава и в айята: „...Наш дълг бе да подкрепим вярващите.”(Сура Рум, 47), Той винаги е помагал на светия Си пратеник. Той е вселил спокойствие в сърцето на този благословен човек, сътворил е чудеса от неговия разум, знание и памет. В сура Кийама Аллах също е съобщил, че Той е, който чете айятите на Корана на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) и който прави така, че да не ги забрави: „Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]! Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа. И когато го четем, следвай неговото четене! После неговото разясняване е Наша грижа.” (Сура Кийама, 16-19) Както се вижда и от айятите, Аллах специално е поставил айятите от Корана в паметта на Пророка (Аллах да го приветства). В един друг айят Аллах повелява следното на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства): „Всевишен е Аллах, Истинският владетел! И не избързвай [о, Мухаммад] с [четенето на] Корана, преди да завърши неговото откровение за теб! И кажи: „Господи, надбави ми знание! (Сура Та Ха, 114) Със своята пламенна вяра и дълбока любов към Аллах Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) се е покорил от сърце на Господа. Аллах от своя страна му дал сила и успех, дарил го с множество блага и го направил знатен в земния и в отвъдния живот. Нещата, които се случвали, когато Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) получавал откровение В сура Музаммил Аллах е повелил на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) да стане вечерно време и да се подготви за откровението, а и също така е съобщил колко тежко слово е откровението: „О, ти, който се загръщаш, ставай [за молитва] през нощта, но не цялата, а наполовина, или по-малко от това, или повече, и чети Корана отмерено! Ще ти пратим Ние тежко Слово. Ставането [за молитва] нощем е най-силно по въздействие и най-подходящо за размисъл. През деня ти си много зает. И споменавай името на своя Господ, и с всеотдайност се посвети на Него.” (Сура Музаммил, 1-8)   "Низпославането на Книгата е от Аллах, Всемогъщият, Премъдрият." (Сура Зумар, 1) Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) също съобщава в хадисите си за изумителните душевни преживявания, настъпили в стаята, където е бил по време на феноменалното събитие, каквото е получаването на откровение от Аллах. В някои хадиси се разказва как, когато Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) получавал откровение, тези около него чували някакъв звук, наподобяващ жужене на пчела. В други източници пък се съобщава, че до лицето на Пророка (Аллах да го приветства) се чувал звук като жужене на пчела.4 Бухари и Муслим предават следния хадис от Аиша (Аллах да е доволен от нея): „Ал-Харис б. Хишам попита Пророка (Аллах да го приветства): „Как идва откровението?” Той отговори така: „Понякога идва много силно под формата на камбанен звън и след като разбера какво ми казва, се оттегля от мен. Понякога идва във вид на човек, говори с мен и аз разбирам и наизустявам това, което ми казва.”5 Бухари и Тирмизи предават следното от Аиша (Аллах да е доволен от нея): „Кълна се, че Го видях така: През един много студен ден бе изпратено откровение. Когато ангелът си тръгна, от челото му се стичаше пот като порой.”6 Табарани пък предава следното от Зайд б. Сабит (Аллах да е доволен от него): „Аз записвах откровенията, които идваха на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). Когато му се спускаше откровение, Той усещаше силна умора и потичаха капки пот, големи колкото перли. Когато получаването на откровението завършеше, Той четеше, а аз записвах.”7 Абу Ну’айм предава от ел-Фелтан б. Асъм: „Когато Аллах спускаше откровение на Пророка (Аллах да го приветства) очите му бяха отворени, а ушите и сърцето му бяха съсредоточени в низпославаните от Аллах айяти.”8 Абу Ну’айм предава следното от Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него): „Когато идваше откровение на Пратеника (Аллах да го приветства) на Аллах той все едно, че изпадаше в транс.” 9 NOTAS 1. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s.241 2. Buhari, Bed'u'l-Vahy, Enbiya 21, Tefsir, Alak Ta'bir 1; Muslim, Iman 252, (160); Tirmizi, Menakib 13, (3636). 3. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 242 4. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 297 5. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 298 6. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 298 7. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 298 8. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 297 9. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s. 300

Нaй-Гoлямoтo Чудo Нa Прoрoкa Мoxaмeд (Аллах Да Rо Приветства):Сbeщeният Кopaн

Най-голямото чудо на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) е Свещеният Коран. Преди 14 века Аллах низпослава Корана като книга, която да напътва хората. И призовава цялото човечество да се придържа към тази книга, за да получи спасение. За Корана Аллах повелява: „А то (Коранът) не е друго освен напомняне за световете.” (Сура Калам, 52).

Коранът, от деня на своето низпославане до днес, е адресиран към всякакъв вид човешки групи от всеки един век. Коранът, независимо от нивото на познание и култура на четящия, притежава разбираем за всеки един човек език. В един айят Аллах съобщава за този стил на Корана така:

„И сторихме Корана лесен за поучение...” (Сура Камар, 22)

Наред с това съвършенството на литературния език, несравнимите стилови особености и възвишена мъдрост, която съдържа Коранът, са ясни доказателства за това, че той е Божие слово.

Освен тези, Коранът съдържа още множество други чудотворни особености, които доказват, че той е низпослан от Аллах. Една от тях е фактът, че голяма част от научните истини, които сме успели да разкрием единствено чрез технологията на 20-и век, са споменати в Корана преди 1400 години. Доста научни факти, които са изразени по един изключително кратък и задълбочен начин в айятите на Корана, можаха да бъдат открити само чрез технологията на последните столетия. Тези факти, които не е било възможно да бъдат научно установени в периода на низпославане на Корана, още веднъж показват на хората, че Коранът е Божието слово.

"Низпослахме Ние на теб [о, Мухаммад] Книгата с истината за хората. И който се напъти, то е за самия него, а който се заблуди, само в свой ущърб се заблуждава. Ти не си над тях покровител." (Сура Зумар, 41)

През 7-и век, когато Коранът бил разкрит, арабското общество имало множество суеверни и митични вярвания относно свързаните с науката неща. Не притежавайки необходимата технология за изследване на Вселената и природата, тези древни араби вярвали в легенди, наследени от предхождащите ги поколения. Например те предполагали, че планините подпират небето.  Вярвали, че земята е плоска и че в двата й края са разположени високи планини. Смятало се е, че тези планини са колони, които поддържат небесния свод горе високо.

Всички тези суеверни вярвания на арабското общество обаче биват премахнати чрез Корана. В сура Раад, айят 2 се казва: “Аллах е, Който въздигна небесата без видима за вас опора...”(Сура Раад, 2). Този айят прави невалидно вярването, че небето стои нависоко благодарение на планините. В Корана е дадена информация за още много такива факти, за които хората по онова време не са имали знание. Коранът, който бива низпослан по време, когато хората са знаели много малко за астрономията, физиката и биологията, съдържа ключови факти по множество въпроси, като например сътворението на Вселената, сътворението на човешкото същество, структурата на атмосферата и деликатните равновесия, които правят възможен живота по земята. (За по-подробна информация можете да се обърнете към „Чудесата на Корана”, Харун Яхя.)

"Аллах е, Който низпосла Книгата с истината и справедливостта. И откъде да знаеш, може би скоро Часът ще настъпи." (Сура Шура, 17) "Той е в Книгата-майка при Нас ­ възвисен, мъдър." (Сура Зухруф, 4)

Коранът е слово на Аллах, който е сътворил цялата Вселена от небитието, който знае всичко най-добре. Той притежава прост и разбираем стил и ненадмината мъдрост, които могат да бъдат разбрани от всеки човек. Аллах е низпослал Корана, за да може хората да го четат и разберат, да научат това, което е написано в него, да опознаят нашия Господ, който е сътворил цялата Вселена от небитието, да узнаят как трябва да Му служат и да бъдат от праведните. Той е обяснил знаменията си посредством различни примери и разкази, един по един и по различни начини. Както Аллах съобщава и в айята: „... Не пропуснахме нищо в Книгата. ..." (Сура Анам, 38), Коранът е напълно завършен. Множество детайли, било  за земния или за отвъдния живот, са обяснени в Корана по най-мъдрия начин. Аллах съобщава тази истина и с айята:

„Вече ви низпослахме Книга, в която има прослава за вас. Нима не проумявате?” (Сура Анбиа, 10)

Една от най-съществените особености на Корана е, че се е запазил до днес, без да претърпи никакви промени и е достигнал до нас във вида, в който е бил низпослан на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). Аллах е съобщил това в един айят така:

„Наистина Ние низпослахме Напомнянето (Корана) и Ние непременно ще го пазим.” (Сура Хиджр, 9)

Както е известно, Божиите писания преди Корана не са се запазили в оригиналния си вид, те са били променени. В тези книги са извършени някои допълнения от хората, някои части са променени или напълно извадени. Всеки път обаче, когато било спускано откровение на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), по Божие чудо той го наизустявал. Веднага след това Пророкът (Аллах да го приветства) карал блажените хора измежду сподвижниците си, наричани „писари на откровението”, да запишат Корана. Ето така Коранът бил запазен в писмена форма. По време на Абу Бакр (Аллах да е доволен от него) Коранът бил приведен във вид на един екземпляр. По времето на Осман (Аллах да е доволен от него) пък екземплярите на Корана били размножени и изпратени в по-важните Ислямски градове.

Коранът е напътствие за всички хора

Коранът е последната Божествена книга, изпратена, за да напъти хората, и чието напътствие ще е в сила до края на света. Законите на Корана са в сила за всички времена и всички хора от деня на низпославането му и тази валидност ще продължи до Деня на равносметката. Коранът е мъдрост, с която хората биват съветвани, предупредени относно безкрайния им живот и напътени по правия път. Както Аллах е съобщил в Корана с айята: „То наистина е чест за теб и за твоя народ. И ще бъдете разпитвани.” (Сура Зухруф, 44), в Съдния ден на хората ще им бъде търсена отговорност за всяка една заповед от Корана без изключение.

С цялата си мъдрост, която съдържа, достоверните сведения, които представя относно бъдещето и миналото, със стила си, който разпръсква нехайството и повдига завесата пред очите на хората, Коранът е несравним. Това чудотворно въздействие на Корана е в сила за всички хора, които са били сътворени от деня на низпославането му и ще бъдат сътворени до Съдния ден.

Отговорността на всеки един  човек по света е да си изпълни точно задълженията на раб пред Аллах. Това е възможно единствено когато човек искрено повярва в Аллах и усвои като пътеводител Корана и сунната на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). Всеки един човек трябва да изпълни това свое задължение и да прегърне здраво Корана, който ще запази валидността си до Деня на равносметката. В сура Хашр, за да покаже колко възвишена книга е Коранът и колко голяма отговорност е приемането й като напътствие, Аллах дава следния пример:

„Ако бяхме низпослали този Коран върху планина, щеше да я видиш смирена, разцепена от страх пред Аллах. Тези примери ги даваме на хората, за да размислят.” (Сура Хашр, 21)

В Корана всичко е обяснено

В Корана Аллах много ясно е разграничил правилното от неправилното, разрешеното от забраненото. Поради тази причина за хората, които се вслушват в гласа на съвестта си, които стоят настрана от егоистичните желания на душата си и са твърдо решени в изпълняването на заповедите на Аллах, намирането на правия път е много лесно. Коранът е изпълнена с мъдрост книга, която може лесно да бъде разбрана от хората от всякаква възраст и ниво на обучение. Заповедите и знаменията, повеляващи добрите морални ценности на Корана, са изключително ясни, разбираеми и лесни за изпълнение. Всеки човек, когото Аллах напъти и който има искрено намерение, може лесно да разбере Корана и да приложи това, което е разбрал, по най-добрия начин в поведението и  в мисленето си. Аллах е съобщил за тази особеност на Корана в сура Бакара така: „...Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението...” (Сура Бакара, 185).

Само тези, които се боят от Аллах, които са му се отдали от сърце и които предпочитат отвъдния живот пред земния, обаче могат да се поучат от Корана. В други айяти пък Аллах повелява следното:

„Ние не ти низпослахме Корана, за да страдаш, а за напомняне на всеки, който се страхува [от Аллах].” (Сура Та Ха, 2-3)

"И се придържай към откровението, което ти бе разкрито! Ти си на правия път." (Сура Зухруф, 43)

В същото време това е съществена тайна на Корана. За да може да бъде разбран Коранът, не се изисква висока интелигентност, обширна култура или умение, а притежаване на искреност. Защото Аллах показва правия път на искрените си раби и им помага да достигнат спасението. Коранът е книга, изпратена на всички хора, но само за вярващите, които се боят от Господа и вярват в Съдния ден, той е средство за напътствие. Една част от айятите, свързани с този въпрос, са следните:

„Тези са знаменията на мъдрата Книга ­ напътствие и милост за благодетелните.” (Сура Лукман, 2-3)

„О, хора, при вас дойде поучение от вашия Господ и изцеление на онова, което е в гърдите, и напътствие, и милосърдие за вярващите.”  (Сура Юнус, 57)

Както се съобщава и в айятите, Коранът е напътствие за цялото човечество, а за богобоязливите и благодетелни Мюсюлмани напътствие и напомняне. Великият Ислямски мислител Бадиуззаман Саид Нурси с думите си: „Мъдрият Коран е имам (мохамедански свещеник) на съзнателните хора, той е пътеводител на общностите от джинове и хора, ръководство за правоверните хора, учител за тези, които са по правия път...”10, също съобщава, че Коранът е ръководство за поучаване за праведните раби. За да могат всички хора да излязат от тъмнината към светлината, в Корана Аллах е дал обяснение и разрешение на всеки един въпрос, чийто отговор търси съвестта им. В сура Нахл Аллах е повелил следното относно Корана:

„... И ти низпослахме Ние Книгата за разяснение на всяко нещо и с напътствие и милост, и с радостна вест за мюсюлманите.” (Сура Нахл, 89)

В сура Анам пък тази истина е съобщена така: „... Не пропуснахме нищо в Книгата. После при техния Господ ще бъдат събрани.” (Сура Анам, 38). В Корана всичко е обяснено по най-съвършения, най-мъдър и сбит начин. Това е едно от проявленията на милостта на Аллах към Неговите раби. 

Освен това посредством Корана Аллах ни представя Себе си. Той ни съобщава, че е този, Който е сътворил Вселената от небитието, Който не се нуждае от световете и е пречист от всички недостатъци, Който знае всичко, вижда и чува и тайното, и най-скритото.

Наред с това в Корана подробно е описано защо и как хората са сътворени, какъв начин на живот трябва да водят, за да спечелят благоволението на Аллах, Денят на равносметката, раят, адът, начините на богослужение, примери за добро поведение, начините за постигане на телесно и душевно здраве, предпазните мерки, които трябва да бъдат взети в трудни или неочаквани ситуации, както и различните човешки характери. Освен това в айятите са посочени множество научни факти, сведения  за всекидневния живот и разрешаването на обществените въпроси, както и още множество други неща. Т.е. в Корана са налице всички основни сведения, от които човек би имал нужда във всеки един момент от живота си. В айятите е съобщено следното:

„Така Ние низпослахме Коран на арабски и повторихме заплахата в него, за да се побоят [рабите] от Нас или да им даде той поучение.” (Сура Та Ха, 113)

„И разяснихме за хората всякакви примери в този Коран. А повечето хора се противят само от неверие.” (Сура Исра, 89)

„И вече разяснихме за хората всякакви примери в този Коран. ...” (Сура Кахф, 54)

В Корана се съобщава на човек, че трябва да приеме безусловно заповедите на Аллах, да приеме като приятел и покровител само Аллах и че единствената цел в живота му трябва да е спечелване на Неговото благоволение, милост и рай. Както се съобщава в айятите, за един жив човек единственият критерий е Коранът, а единственият път, който трябва да бъде следван, е този на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства).

"То наистина е чест за теб и за твоя народ. И ще бъдете разпитвани." (Сура Зухруф, 44)

Като религия за тези, които Му служат, Аллах е избрал Исляма, като ръководство, към което да се обръщат, е низпослал Корана, а живота на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) пък е дал за пример. Единственият прав и праведен път е този на Аллах. Всички пътища, различни от тези, които Аллах е съобщил в Корана, са суеверни, грешни. И те са основани само на суеверия, нововъведения и предположения. Поради тази причина само когато човек приеме като единствен свой критерий айятите на Корана и сунната на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), когато старателно изпълнява заповедите на Аллах, когато всеки един момент извършва праведни дела така, че да спечели благоволението Му, и взима за пример нравствеността на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), може да се надява на прекрасна награда при Аллах. 

Както е съобщено в Корана, думите на Аллах са „завършени” и само човек, който е приел като пътеводител Корана и сунната на Пророка (Аллах да го приветства), може да достигне до най-правилните и истински сведения. В Корана е съобщено, че няма друг съдник освен Аллах, по следния начин:

„[Кажи, о, Мухаммад:] „Нима друг, а не Аллах ще потърся за съдник? Той е Онзи, Който ви низпосла Книгата, подробно разяснена.” Онези, на които дадохме Писанието, знаят, че то е низпослано с правдата от твоя Господ. И никога не бъди от съмняващите се! Словото на твоя Господ бе завършено с истина и справедливост. Никой не ще подмени Неговите Слова. Той е Всечуващият, Всезнаещият.” (Сура Анам, 114-115)

Съвършенството на Корана от литературна гледна точка е едно от чудесата на Аллах

В един айят Аллах повелява следното за Корана:

„И сторихме Корана лесен за поучение ...” (Сура Камар, 22)

Въпреки че стилът на Корана е толкова лесно разбираем, то не е възможно да бъде имитиран от нито една гледна точка. В отговор на тези, които независимо от очевидните доказателства са изпаднали в съмнение и са злословили по адрес на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), Аллах е повелил „ако това, което казват, е вярно, то и те да представят подобни на низпосланите  на Пророка (Аллах да го приветства) айяти ”:

„Или казват [за Мухаммад]: „Той го е измислил.” Кажи: „Донесете една сура, подобна на неговите, и призовете когото можете освен Аллах, ако говорите истината!” (Сура Юнус, 38)

Въпреки че това в никакъв случай не е възможно, неверниците, с ограничения си разум, може да са го сметнали за лесно, защото по онова време в Арабия поезията и литературата са били силно развити. Сред народа имало поети и красноречиви (човек, който има дарбата да говори добре) и словоохотливи (човек, който може да се изразява правилно и умело) хора, които много умело използвали арабския език. Както обяснява и Бадиуззаман, литературоведът (човек, който се изказвал художествено) на племето е смятан за най-големия национален герой. Поради значението, което са отдавали на литературата и сладкодумието (ласкавите слова), с названието „Муаллакат-а Себ’а” (Седемте куки) означавали закачването на седемте хвалебствия на седемте литературоведи, написани със златни букви на стената на Кааба.11Другата част пък изнасяли проповеди пред големи общности на панаири като този в Указ. Поетите от градовете, а дори и сред селяните, наричани бедуини, според степента си рецитирали поеми и изнасяли проповеди. С всички поеми, стихотворни или не, или проповеди те можели да повлияят на всеки човек.12

"Това са знаменията на Аллах. Четем ти ги според истината. Тогава в кое слово след Словото на Аллах и Неговите знамения ще повярват?" (Сура Джасиа, 6)

Ето така, по време, когато риториката (правилно, лесно и плавно изговаряне и правопис на даден език, неизползване на чужди или рядко употребявани думи) и красноречието (гладкото и художествено изразяване на мислите) били в напреднала форма, Аллах спуснал на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) Корана. Тези хора, които имали напреднал литературен възглед, не след дълго разбрали литературното чудо на Корана, въпреки че упорствали в неверието си поради самонадеяността и надменността си.

Коранът е откровение на Всемогъщия Аллах. Той обхваща всички събития, които представляват напътствие за хората, запознава ги със собствените им души, представя сведения за бъдещето и миналото, които нито един човек или джин не би могъл да знае, всички съобщени в него числа и дати са достоверни. Той също така представлява едно уникално литературно богатство. Чудото на Корана е толкова голямо, че Аллах е повелил на Пророка (Аллах да го приветства) да каже следното на тези, които не слушат Корана и се възгордяват:

„Кажи: “И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат.” И разяснихме за хората всякакви примери в този Коран. А повечето хора се противят само от неверие.” (Сура Исра, 88-89)

„Или казват: “Той си го е измислил.” Кажи: “Донесете десет сури подобни на неговите ­ измислени ­ и позовете когото можете, освен Аллах, ако говорите истината! И ако не ви откликнат, знайте, че той бе низпослан само със знанието на Аллах и че няма друг бог освен Него! Няма ли да се отдадете Нему?” (Сура Худ, 13-14)

„Или казват [за Мухаммад]: “Той го е измислил.” Кажи: “Донесете една сура, подобна на неговите, и призовете когото можете освен Аллах, ако говорите истината!” Да, взимат за лъжа знанието, което не обхващат и още не е дошло при тях неговото тълкуване. Така го взимаха за лъжа и онези преди тях. Виж какъв е краят на угнетителите!” (Сура Юнус, 38-39)

Неверниците са обречени винаги да бъдат безпомощни и безсилни в лицето на съвършенството на Корана. Нито един човек никога не е могъл да донесе подобие на Корана и това няма да е възможно да стане до Съдния ден. Всички хитрости и капани, които неверниците използвали, за да покажат посвоему, че Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) не е прав и да спрат проповядването на Корана, по Божия благодат завършили с неуспех.

"Те не могат да те избавят от Аллах с нищо. Угнетителите са покровители един на друг. А Аллах е Покровителят на богобоязливите." (Сура Джасиа, 19)

С Корана Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е дал най-мъдрите отговори на най-влиятелните литературоведи, най-видните поети, най-добрите оратори, които използвали езика най-добре и най-изразително сред арабите. Той сам с Божие позволение се е изправил пред множество литературоведи и е излязъл победител. Без съмнение това се дължи на уникалната литературна прелест, мъдрост и въздействие, които Аллах е  разкрил в Корана, както и на помощта на Възвишения Аллах към вярващите. В лицето на айятите на Корана, които Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) им четял, меканските идолопоклонници изпаднали във възторг, но една част от тях, въпреки че съвестта им приемала, поради гордостта си отказали да повярват. В 23-ти и 24-ти айят на сура Бакара е повелено следното:

„А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели ­ освен Аллах ­ ако говорите истината! Но не го ли направите ­ а никога не ще [го] направите ­ бойте се от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Подготвен е той за неверниците.” (Сура Бакара, 23-24)

Великият учен Бадиуззаман тълкува тези айяти така:

„... Арабските литератори, които били имамите на сладкодумието и риторичността (изкуството за изричане на прекрасни слова), не могли да отговорят дори и с една дума. Поради надменността и гордостта, самонадеяността и високомерието си обаче трябвало да работят ден и нощ, за да дадат отговор на Корана и да не станат за срам пред народа. Тъй като били безсилни да направят подобие на Корана, те били принудени да запазят мълчание. Те оставили настрана лекия път и поели по трудния и опасен път. Ако спорът (словесната борба) беше възможен и съществувайки лесен начин като заличаване на делото на Корана, спорейки с едно- две изречения, то те щяха ли да изберат най-трудния и опасен път на войната? Ето така, както казва Джахъз, тъй като не е била възможна словесна борба, то те били принудени да се борят с мечове и затова нападнали с тях. Другата безпристрастна част пък се подчинила с уважение на Корана и приела вярата. Тези безпристрастни литератори, които се занимавали със сладкодумие, коленичили и започнали да слушат Корана с удивление. Поетите и ораторите, оставайки възхитени от Корана, свалили написаните със злато свои поеми от стените на Кааба. Коранът накарал да млъкнат и гадателите, които давали сведения от неведомото, и магьосниците. Той направил така, че да забравят всички сведения от неведомото, прогонил им джиновете и поставил край на гадателството. Освободил тези, които имали знание за миналите народи и общества, от суеверията и лъжите и ги научил на истинските новини и събития, както и на сведенията, свързани със земята. Тези четири прослойки застанали на колене от удивление и уважение пред Корана и му станали ученици. Нито един от тях никога не би могъл  да дръзне да оспори дори и една сура.”13

"Онези, които вярват и вършат праведни дела, техният Господ ще ги въведе в Своята милост. Това е явното спасение." (Сура Джасиа, 30)

Това, че на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), който е измежду тях и с който са живели от години, е спусната забележителна книга, учудва високомерните неверници, а след това става причина и за неоснователна омраза. Поради тази причина жестоко и безразсъдно те започнали борба срещу Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) така, че посвоему да му причинят материална и морална вреда. Въпреки че били свидетели на целия живот, на прекрасния морал на Пророка (Аллах да го приветства), те се обединили срещу него. В Корана Аллах е съобщил за жестокостите им така:

„И се удивиха, че им е дошъл предупредител измежду тях. И рекоха неверниците: “Този е магьосник-измамник.” (Сура Сад, 4)

„Нима е странно за хората, че на мъж измежду тях дадохме откровение: „Увещавай хората и благовестявай вярващите, че за тях има въздигнато място при техния Господ!” Неверниците рекоха: „Този е явен магьосник.” (Сура Юнус, 2)

Тези, които отправяли разнообразни клевети по адрес на човек, който е благословен, който е избраник при Аллах и е с прекрасна нравственост, като Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), в действителност лично са свидетели на този негов възвишен морал. Лоялността на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) към обещанията си, неговата точност, справедливост, честност, искреност, помощта му към бедните и сираците, неговото великодушие и взаимоотношенията му винаги са били пред очите им. Неговите възвишени ценности и прекрасни нрави винаги са правили впечатление на народа му и той е бил най-надеждният, най-обичаният и уважаван от всички човек. Имам Газали е разказал как тези, които са видели Пророка (Аллах да го приветства), са станали свидетели на благородния му и възвишен морал, на дълбоката му вяра, по следния начин:

„Знай, че този, който е видял Пророка (Аллах да го приветства), който вземе под внимание новините относно неговия морал,  поведение и положение, който чуе за неговата справедливост, характер, правилната политика, която поддържа спрямо целия народ, спечеленото от него напътствие, което е в полза на хората, събирането на едно място на социалните групи и въпреки всичко подчинявайки  всички тях на себе си, разбира се, заедно с това и удивителните отговори, които дава въпреки трудността на въпросите, предпазните мерки и методи, които е поемал във връзка с важните дела на народа, въпреки дълбокия и прецизен разум, и дългия живот на разумните безпомощността им по отношение на деликатността относно началото, човек, който гледа доказателствата, показващи прекрасните знаци, които разкриват външно видимия смисъл в реда на Аллах, няма да почувства ни най-малко съмнение, че всичко това не са неща, които са се случили със силата на  един човек. Може би това са неща, които могат да се породят само чрез Божествена сила и небесна подкрепа (подкрепа, дошла от Аллах).

  Дори и арабите, които живеели в пустинята и не го познавали, виждайки единствено сиянието на лицето му, щели да засвидетелстват великолепния му нрав, неговата правота. При положение че човек, който не го познава и който не е имал взаимоотношения с него,   единствено гледайки външния му вид, свидетелства за едно такова нещо, то чудно ми е как човек, който е виждал него и блажената му нравственост, който е виждал всичките му състояния, когато започва нещо или го свърши, би могъл да се изправи срещу него?”14

"Прославата е за Аллах ­ Господът на небесата и Господът на земята, Господът на световете." (Сура Джасиа, 36) "Негово е величието на небесата и на земята. Той е Всемогъщият, Премъдрият." (Сура Джасиа, 37)

Прекрасната нравственост на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) е толкова възвишена, че нито един човек не може да я оспори или да се направи, че не я вижда. Той е притежавал нравствеността, която е съобщена в Корана, която Аллах харесва. Той е пример и пътеводител на всички светове. Според Ислямските източници Надр б. ал-Харис, който е един от хората, които посвоему се опитвали да наранят Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) с думи, един ден събрал знатните сред съдружаващите и описал този свят пратеник на Аллах така:

„Ей, хора на Курайш, кълна се, че се заехте с работа, която не ви се е случвала до днес. Мохамед (Аллах да го приветства), дори когато беше още малко дете сред вас, беше най-обичаният от вас, най-право говорещият и най-добре съблюдаващият повереното му. Когато косата му се прошари и донесе Книгата (на Аллах), вие го нарекохте магьосник. Кълна се, че той не е магьосник. Ние видяхме множество магьосници. Също така видяхме и как духат по възлите. После го нарекохте гадател. Кълна се, че не е и гадател. Колко ли много гадатели видяхме, узнахме за положението им, слушахме речите им. Нарекохте го поет. Кълна се, че не е и поет. Колко ли много поеми наизустихме, видяхме стихове „хазадж” (мярка в прозодичното времетраене) и „раджаз” (част в прозодичното времетраене), с една дума, от всички видове. Казахте, че е луд. Но кълна се, че той не е луд. В него има ли какъвто и да било признак на липса на съзнание, на празнословие или безумие? Ей, хора на Курайш, помислете това добре и след това вземете решение..."15

NOTAS

10. Sozler, s. 185
11. Yrd. Doc. Dr. Mehmed Kileci, Risale-i Nur'da Kuran Mucizesi, Iz Yayincilik, Istanbul, 1998, s. 60
12. Ahmet Cevdet Pasa, Muallim Mahir iz, Peygamber Efendimiz (sav), Hediye Kitaplar, s. 55-56
13. Said Nursi, Mektubat, s: 166-169
14. Imam-i Gazali, Ihya-i Ulum'id-din, Tercume eden: Ali Arslan, Arslan Yayincilik, Istanbul, cilt: 5, s:564 
15. Imam Suyuti, Olaganustu Yonleriyle Peygamberimiz (sav) el-Hasaisu'l-Kubra, Ceviri: Naim Erdogan Iz Yayincilik, Istanbul, 2003, s:286)